Заверка и легализация в МВнР
Информацията по-долу е дадена накратко с оглед на честата необходимост на много клиенти (предимно частни лица) от допълнителни сведения относно процедурите, които трябва да се извършат в съответната страна. За повече информация относно различните понятия за официален, заверен превод и заклет преводач, разгледайте страницата с Често задавани въпроси.
Понастоящем нямам възможност да извършвам заверка и легализация на документи. Тази информация е дадена за сведение и улеснение на всички, които се нуждаят от подобни услуги.
При превод на официален документ заверката и легализацията се извършват на два етапа.
Първият етап се отнася до оригинала или завереното копие на официалния документ, а вторият – до заверката на самия превод.
Важно! Както в Италия, така и в България, различните институции и учреждения могат да имат различни изисквания за заверката и легализацията съответно на оригиналния документ и на превода, който трябва да им бъде представен от клиента. Ето защо е препоръчително клиентът да се осведоми предварително за изискванията на конкретната институция, в която трябва да се представи съответният документ в оригинал /заверено копие/ и превод.
на оригиналния документ
Легализация чрез апостил
В случай на нужда от български или италиански документ, който да е валиден в съответната друга страна, този документ трябва да бъде легализиран, тоест трябва да бъдат удостоверени подписът, качеството на държавния служител, който е положил подписа си, и печатът върху публичния акт или нотариално заверения частен документ. В страните, подписали Хагската конвенция от 5 октомври 1968 г., върху оригиналния документ се поставя апостил. Както България, така и Италия са подписали Хагската конвенция.
• нотариална или административна заверка на подписа на частното или длъжностното лице, което е издало документа;
• легализация с апостил, която се извършва в Префектурата или – за документи с нотариална и съдебна заверка – в Прокуратурата на Република Италия в съответното населено място.
За да бъде легализиран даден документ, напр. свидетелство за съдимост, заинтересованото лице следва да го занесе в Прокуратурата на републиката или Префектурата (в зависимост от типа документ), където се поставя апостил. След това апостилираният документ се превежда – в случая на превод в България – от заклет преводач, подписва се от същия, подпечатва се от лицензирано преводаческо бюро и отново се представя в Министерството за заверка на превода. Подписът на заклетия преводач се заверява от сектор „Легализации и заверки” към МВнР с отделна процедура.
Българските институции признават преводи, извършени от чужд на български език, само ако преводачът е от българско посолство в съответната държава и подписът му е заверен от българското посолство. Във всички останали случаи, дори и да имате превод, ще се наложи в България да направите нов превод и подписът на преводача да бъде заверен от българското МВнР.
Ако съответният документ е на български език и трябва да послужи пред институции в Република Италия, оригиналният документ трябва да има:
• нотариална (или в някои случаи административна) заверка на подписа на частното (или длъжностното) лице, което е издало документа;
• легализация с апостил, която се извършва в зависимост от вида документ в следните министерства:
• Министерство на правосъдието: актове на съдилищата, на нотариусите, вкл. пълномощни за разпореждане с недвижими имоти, при които нотариусът е удостоверил подпис и съдържание и следва да се положат два апостила, нотариално заверени копия от документите, издадени от лечебни заведения, предназначени за ползване в чужбина, и др.;
• Министерство на образованието и науката (Национален център за информация и документация НАЦИД): всички образователни документи, дипломи, свидетелства и т.н.
• Министерство на външните работи: останалите документи, вкл. оригиналите на документите, издадени от лечебни заведения, предназначени за ползване в чужбина след евентуалната им заверка от Министерството на здравеопазването.
Цена на услугата: Държавната такса към 1 януари 2024 г. е 5 лева за всеки отделен апостил и се заплаща по банков път. Таксата може да зависи и от вида на услугата, ако заверяващото министерство предлага експресна, бърза или обикновена. Към нея се добавя и хонорар на агенцията, която ще извърши процедурата.
Сроковете за легализация с апостил в различните министерства варират между 1 и 5 работни дни в зависимост от това дали услугата е обикновена, бърза или експресна.
Сроковете за поставяне на апостил са различни. В МВнР са от 1 до 4 работни дни; в Министерство на правосъдието – 4 работни дни, а в Министерство на образованието и науката – една седмица.
МОН предлага обикновена, бърза и експресна услуга, а също и от тази година електронен апостил, който е по-евтин 7,50 лв /само за документи, които вече са внесени в електронния регистър/.
Изключение правят актове и документи, изготвени на многоезични формуляри, предвидени от международни конвенции.
Ако документът е многоезичен и става дума за предвидените в Регламент (ЕС) 2016/1191 многоезични стандартни удостоверения (документи относно раждане, удостоверяване, че лицето е живо, смърт, брак, липса на съдебно минало и др.), апостилът не е задължителен. Преводът на такъв документ също не е задължителен, но институцията, пред която той трябва да послужи, може да го изиска.
Заверката на превода в България се свежда само до заверка на подписа на преводача.
• При превод на италиански документ на български език, който трябва да послужи пред институции в Република България, заверката е нотариална. Преди да завери подписа, нотариусът проверява правоспособността на преводача да извършва преводи от италиански на български език.
• При превод на италиански език на български документ, който трябва да послужи пред институции в Република Италия, заверката на подписа на преводача се извършва в Министерството на външните работи – сектор „Легализации и заверки“ на Дирекция „Консулски отношения“. Преводачът трябва да е регистриран в списъка на оторизираните преводачи на Министерството и да представи превода си на своя бланка или на бланка на агенцията, за която работи, със съответните подписи и печати. Оригиналният документ се прикачва към превода
Сроковете за заверка на подписа на преводача в Министерството на външните работи са между 1 и 4 работни дни в зависимост от това дали услугата е обикновена, бърза или експресна. Съответните цени за услугата към 1 януари 2024 г. са 15 лева, 22,50 лева и 30 лева.
Аз съм регистрирана в Министерството на външните работи като оторизиран преводач от 2000 година.
Важно за преводите, направени в чужбина! Българските институции признават преводи, извършени от чужд на български език, само ако преводачът е от българско посолство в съответната държава и подписът му е заверен от българското посолство. Във всички останали случаи, дори и да имате превод, ще се наложи в България да направите нов превод и подписът на преводача да бъде заверен от български нотариус.